ЦПЛР - Плевен
Център за работа с деца

Клуб "Магията на словото"

Писма до себе си

            Преместихме се в нова къща преди няколко месеца. Собственичката ни каза, че е вълшебна, при което татко се засмя. Вълшебна била, друг път.

            Тъкмо си бяхме разопаковали кашоните с неща и вече приличаше на истински дом, мама ме изпрати до тавана, за да оставя малко кашонче със снимки. Качих се и поседях малко, за да разгледам ги разгледам  хубаво. Тръгнах да слизам, когато чух странен шум. Огледах се и видях, че едно от малките кръгли прозорчета на тавана е счупено. Започнах да търся причината, за счупеното стъкло. След малко намерих малко синьо птиче, не можех да разпозная какво точно, лежащо ранено от парченцата стъкло на пода. Взех птичето и се върнах при мама.

            Показах й птичето. Тя притеснена веднага го взе и го занесе в кухнята, където му направи малко „болнично“ легло. Започна да го лекува.

            На следващия ден забелязах, че до птичето лежи писмо и снимка на млада дама, приличаща на мен, но с няколко години по-голяма. Взех ги много учудена и ги занесох в стаята си. Как никой не ги бе видял, та те седят от ден там? Възможно ли е наистина къщата да е вълшебна? Отворих писмото, а в него пишеше:

            „Скъпа Стаси от миналото,

            Явно си видяла птичето, което всъщност е синя сойка, защитена от закон в България. Също сигурно се чудиш дали къщата е наистина вълшебна, отговорът – Да, вълшебна е. Нормално е да си пращаш писма с твоето бъдещо себе си. Имам да ти кажа няколко неща. В бъдещето си успешна в много различни сфери. Успяваш да постигнеш своите мечти с много усилия и постоянство. Кандидатстваш в своето мечтано училище и те приемат веднага. Продължаваш с народните танци и музика, като участваш в доста конкурси ,с твоето второ семейство – ансамбъла. Продължаваш да се трудиш и да бъдеш себе си. Друго няма да ти издавам. Очаквам писмо в най-скоро време.

                                                                                   С много любов от Стаси в бъдещето“

            Мислех, че сънувам. Отидох при мама в кухнята. Реших да й покажа писмото, за да се убедя, че не си въобразявам. Тъкмо извиках „мамо“ и то изведнъж изчезна. Странно? С птичето много се сближихме. Поставих импровизираното му легълце до моето, където седеше няколко месеца, докато оздравее напълно.

            Крачето на синята сойка се излекува и беше време да я пусна на свобода. Беше ми тъжно, защото я чувствах като част от семейството, макар да не е. Реших да напиша писмо до моето бъдещо себе си и да го пратя по птичето. В началото се чудих какво да напиша, тъй като Стаси в бъдещето знае всичко за мен сега, дори много повече, но все пак й написах няколко реда.

            „Скъпа Стаси в бъдещето,

            Нямам какво ново да ти кажа, тъй като знаеш всичко за мен, но искам да ти благодаря за урока, на който ме научи – да вярвам в чудеса. С нетърпение очаквам да постигна това, което и ти. Нямам търпение да науча уроците, които ти знаеш. Искам просто да ти кажа едно огромно „Благодаря!“

                                                                                   С много любов от Стаси в миналото“.